***
"Аз не съм твой враг"

Между нас, българите, има враждебност. Със сигурност не всеки българин има такова отношение, излъчване или поведение. Но враждебността лесно заразява.   Често тя е някак немотивирана,  не е от „тука” и не е от „сега”.  Прилича на невидима мъгла, която се носи от много отдавнашно време по тези земи и като я вдишваме,  губим здравия си разум и сърцата си и пропъждаме децата си, огорчаваме родителите си, смразяваме се с приятели, оставаме сами, обедняваме вкупом, осейваме пътищата си с трупове, а земите и водите си - с буклуци... Превръщаме живота си в гадна тегоба-   И – Лъжем. Не си признаваме. Не признаваме, че сме забравили дори защо сме толкова враждебни и изпълнени с недоверие един към друг.   Хрумна ми да изрека твърдението „Аз не съм твой враг” към близки и непознати 
хора в моменти, в които ги усещах несъответно или безсмислено наострени към мен. Както и в моменти, в които аз самата усещах лошо чувство към тях. Осъзнах, че обикновено ставаше дума за нещо конкретно, заради което им се ядосвам, както и това, че случващото се между нас и в мен не ме правеше техен "враг" по принцип. Даже напротив: това, че имах макар и негативни чувства към тях там и тогава, по-скоро ми подсказваше, че всъщност те са ми важни, значими. Затова и реагирах така. Ето защо в мен се породи нуждата да проверявам. Почувствах, че така поемам ясна лична отговорност. Почувствах как този акт се отразява по добър за мен и тях начин: настъпваше успокояване, отрезвяване, приземяване. Яснота – така ли е, или не. Ако е така – защо. Искаме ли да е така. Ако не ми харесва – какво да направя, как да го променя.   Всеки успех ме обнадеждава.   В нашия Клуб заговорихме за българската враждебност и омраза дори. Така разбрах, че и други хора се чувстват неуютно в България заради този климат на различна степен на недобронамереност,  на скрита или видима, понякога дори активна, но често не лично предизвиквана враждебност.   Така се появи и нашата значка: „Аз не съм твой враг”.
Аз, една от нас, българите, не съм враг на теб, също един от нас, българите. Базисно. Понеже аз завися от теб и ти зависиш от мен. Споделяме общи земя, вода и въздух и засега има достатъчно от тях за всеки от нас. Имаме общи закони, химн, администрация, транспортна мрежа, училища, здравна система, пенсиоенен фонд, армия, полиция, затвори... Илюзия е, че някой може да бъде щастлив, заможен и доволен или относително сигурен в настоящето и бъдещето си в една обща територия, в която има фонова атмосфера на немотивирана недобронамереност, на враждебност „по принцип”, дори омраза.  
Има голяма разлика между това да отхвърляме нещо изцяло (с враждебнот и омраза) и това да откриваме (със загриженост)конкретните му нефункционални елементи, за да се опитваме да ги подобряваме.
Предлагаме ти идеята си, която „хванахме” за малко докато летеше из българския въздух, припознахме я като същностна за нас и сега я пускаме да лети нататък-   До всеки, който си направи труда да я приюти, нахрани  с добра енергия и пусне да продължи полета си -   Така щото да ни свързва по един жизненоважен добронамерен за всеки от нас начин.   Възможно ли е? Днес и тук, в България.

***

Малко наивно, но добронамерено писание, за съжаление реалността не е пухкава и напудрена, не мислиш ли ?

поздравявам те като първи коментатор на нашето клубно начинание - значката Аз не съм твой враг. Ние всички в клуба си носим значката, която създадохме, и виждаме, че тази значка работи. Хората ни гледат с любопитство, усмихват ни се, споделят, че наистина враждебността е основен български проблем и е добре, че ние го посочваме.

Разбира се, че реалността в която живеем е ръбеста и грозна, но нали хората сме господари на съдбата си? Нали сме доминиращ вид? Нима не можем да променим отношението си един към друг? Убеден съм в смисъла и значимостта на това начинание.

По- навреме не можеше да се случи!

Забелязвам една такава тенденция към немотивирано отрицателно отношение, често към хора и събития, непредизвикващи с нищо това. Обяснявам си го с напрегнатото и трудно ежедневие на повечето от познатите си, и съм се опитвала да не го осъждам, но определено не е лесно. Забелязала съм, че негативизма е и заразителен, обсебващ и трудно се контролира, след като веднъж му се поддадеш.
За това подкрепям изцяло, и вярвам, че с едно преосмисляне на личното отношение най-напред към себе си, а от там и към околните, с малко повече позитивно мислене, всички само ще спечелим.

Hardrock, ако действителността беше "пухкава и напудрена", едва ли щеше да ни се налага да се бронираме с доспехи, подобни на твоите и моите (и аз си имам, макар и не толкова внушителни!). Както и да пиша каквото пиша с очевидната надежда да помогна да посмекчим трудностите - онези, измислените, безсмислените, всъщност напълно ненужните. Вярвам, че малко повече здрав разум и добри чувства са напълно възможни.
Или греша?

Склонен съм да мисля, че враждебността и ниската социална съпричастност са причината за напрегнатото и трудно ежедневие, а не обратното.

Бронята пази от удар, но и от прегръдка. Аз не мога да съм в желязна броня и да прегръщам хората, затова предпочитам да я сваля. А дали ще съм лесно ранима така... по-скоро си мисля, че самата "броня" предизвика хората да са враждебни към мен, щом ме видят в бойно снарежение. Не е ли така?

Това е моят въпрос към мен самата. Купих си от хубаите значки с миролчбивото послание и сега се опитвам аз самата да стана по-добронамерена към другите. Усещам, че враждебността ми е навик, но съм готова да оптам да сменя нагласата си. Вярвам, че всеки от нас може да е малко по- приемащ към околните и че рязутатът ще си струва.

Благодаря ти за подкрепата на каузата ни "Аз не съм твой враг". Хареса ми начина, по който я приемаш, тъй като го разбирам като едно различно вглеждане, което, надявам се, действително може да променя средата ни. Аз се нуждая от тази вътрешна и външна промяна, и, както разбирам, има още много хора като мен. Весела

Пользователи форума <a href="http://forum.justlady.ru/index.php?showtopic=6387">www.justlady.ru</a> расскажут о лучших новинках и трендах из мира красоты и моды, помогут выбрать собственный индивидуальный стиль, поделятся секретами молодости и здоровья. http://www.justlady.ru – это крупнейший в Рунете женский форум, где ежедневно обсуждаются более 100 000 тем. Наш форум дарит уникальную возможность поделиться своими проблемами и радостями, откровенно поговорить о сокровенном, спросить совета и рассказать о своем опыте, пообщаться со старыми друзьями и приобрести новых.