От  Людмил Стефанов

Знаете ли приказката?

„Едно време на земята нямало суша. Само вода. Летели си Господ и дявола над водата, но се уморили. И Господ създал едно парче суша, да полегнат и да си починат. Дяволът обаче, нали си е Дявол, не искал да дели това малко островче с Господ и рекъл да го удави. Задърпал той заспалия дядо Господ да го потопи във водата, но станало чудо: сушата се уголемила и Господ пак си останал на нея. Дърпал Дявола, дърпал, но сушата все растяла и растяла, докато станала голяма - голяма колкото е и днеска“

Тясно му е на враждебния човек. И затова ако е държавен чиновник, се мръщи от вратата на всеки натрапник. И по-лошо – когато натрапникът излезе, продължава по инерция да се мръщи и на себе си. Ако е бизнесмен, се съмнява във всеки партньор и не вярва на никое делово предложение за общо начинание. И по-лошо – когато се е разделил със "съмнителния" партньор, продължава да се съмнява и в себе си. Ако е гражданин, му е трудно да се обедини с другите граждани, трудно му е с вдъхновение и открито сърце да последва общата кауза. И още по-лошо – когато каузата е умряла и държавата ни е победила за пореден път, загубва и вътрешното си единство, загубва чувството, че е в центъра на собствения си живот и може да промени нещо съществено в него.

Липсата на креативност, на способност да сътвориш сам нещо, е може би в основата на дяволската враждебност според приказката. „Я, колко малко е сушата! Защо да я деля?“ – мисли си дявола. И не си и представя, че Господ може да я направи голяма, колкото си иска. Или може би си представя, но го човърка съмнението: „Ами ако не я направи и си остане все така тесничко за обитаване място?!“

Затова започнахме гражданското начинание Аз не съм твой враг. Затова създадохме и значката с този надпис. Защото враждебността може да направи тесен всеки дом; може да създаде илюзията за нулево пространство във всеки офис или учреждение; враждебността, а не малката територия, прави тясна България; враждебността може да направи тесен и целия свят.

И с това начинание ви казваме: увеличете своя материк, стигнете до островите, обединете се с тях...

Защото колкото и голяма да е територията, дявола все ще тласка Господ извън нея, за да го удави. Но той пък не знае, че успее ли да удави Господ, и сушата ще изчезне изпод краката му.
         И после – няма кой да я създаде!

 

добре си го написал!

към темата ни, Люси! Надявам се да бъдеш чут от повече българи.
Весела

Имам чувството, че главата ми е препълнена с много готови думи за враждебността, защото ми е една от най-важните лични теми.

Страхотни сте,предлагам да разширим територията на клуба из страната.
optimistbg

е в основата на всеки проблем! И ще викажа, коя значка трябва да носи всеки човек-УСМИВКАТА!!! Повярвайте ми, усмивката ми такива чудеса е правила, че и най-страшната секретарка или инспекторка в университета започва да се чувства неловко в нейната враждебност, да усеща, че не се държи адекватно, че нещо на НЕЯ не и е наред и да видите накрая как почва да се усмихва и тя и да става любезна. Но не става само с усмивка винаги трябва да имаме разбиране за проблемите на другите. Пак се връщам на секретарката. Защо тя е намръщена??? Кой си задава въобще този въпрос. Ами аз знам защо е така, защото жената цял ден приема студенти, които постоянно не спазват срокове, не зачитат почивното и време, влизат без "здрасти" и "добър ден" и тя не вижда смисъл да се държи по-добре с останалите. Когато аз вляза тя е готова за отбранителна позиция(всяка враждебност всъщност е сигнал за отбрана), но аз я поздравявам усмихвам и се, ако има възникнал проблем по моя вина и се извинявам, вместо излишно да я нападам и без това малко неща зависят от нея, показвам и, че ще съдействам за проблема и, че не разчитам само на нея, накрая и пожелавам хубав и успешен ден, УСМИХНАТА и тя също е УСМИХНАТА и, когато влезе следващия ще се зарази от доброто и настроение и тн на ефекта предай нататък усмивка :))) Следващия път като ме види ще се радва на нашата среща и ще е още по-склонна да ми помогне ;))) Повярвайте ми една усмивка е ключ към всички сърца, дори там, където доброто е кът!

аз бих носила знак "Здравей, приятелю" :-)

поначало посланията, които започват с отрицание, не са заредени със сила.

преди да решим да си направим значката. Мнозина от нас имаха точно твоите аргументи против, заради негативността на посланието. Но после решихме, че враждебността в нашето общество е толкова изразена, че първо трябва да кажем Аз не съм твой враг, и едва по-късно - Усмихни се, Аз съм приятел или нещо подобно.

в една значка да има едновременно и "не" и "враг"...

безусловно сте прави. Но ние имаме шанса да се събираме ЗАЕДНО в едно пространство и да си говорим. Спомням си каква еуфория предизвика у присъстващите изречението Аз не съм твой враг, което Весела предожи в контекста на разговора. Вече значката е част от тоалета на около 100 човека и я смятам за проверена от практиката; емоцията, която това послание носи, е разбираема за българите, защото наистина сме по-враждебни и с по-ниска социална съпричастност от повечето европейци. И същевременно това ни мъчи и мислещите хора, каквито у нас са повечето, наистина изстрадват враждебността. Когато преодолеем враждебността чрез посланието "Аз НЕ съм твой ВРАГ", ще дойде време и за послания като "ДА се усмихнем на нашите ПРИЯТЕЛИ". Сега такива позитивни послания изглеждат лигави и не атакуват съзнанието, както бихме искали. Искаме значката да разтърси човека и той да си каже: "Ама чакайте сега! Аз съм добър човек. Защо ми говорите за врагове и враждебност". И после, като се замисли и остави от несъзнаваното да изплува интуитивния му опит, да се сети за враждебните послания, които е изричал и чувал, за разрушителните действия, за липсата на взаимопомощ, за нацупените физиономии, които вижда наоколо...