Експозе от Ралица, дискусия от 15 септември

                 Почнахме тази тема на шега, а взе, че се задълбочи. За себе си мога да кажа, че още я предъвквам в главата си. 
         Приехме, че даването и вземането са част от междуличностната комуникация, изкривявани през филтрите на характерови особености, професионални и образователни деформации, социални норми и традиции. Загубвайки спонтанността си, човек се оплита в толкова сложности, че не знае иска ли да дава, какво дава, защо му набутват неща, от които няма нужда.
        Логично е всеки от нас да дава, за да получава. В общуването си с другия очакваме смислен и адекватен обмен, който обаче се случва рядко. Защо? Защото не знаем как да заявим собствените си потребности, защото не знаем как да откажем или да приемем даденото и защото дори да сме прочели как се правят тия работи, може да ни е трудно да се откопчим от навиците си и готовите схеми, по които така удобно си функционираме.
         Всяко размътване на водата (промяна) е стрес, дори и да води до някаква голяма награда, каквато е смисленото общуване с другите. И все пак, за да разсея драматизма, аз избирам да вярвам, че способността ни за адекватната размяна не е илюзия.

сега се сетих за едно кратко индийско стихотворение /някъде от ХV век/. Ето го:

Ако искаш да вземаш, да даваш,
или да правиш каквото и да е,
прави го бързо -
времето изпива сока на делата ни.

Рали, Такова смислено, дъбоко, че и стегнато споделяне направо ме шашна - на мен ми трябват обичайно много повече думи. за да кажа същото. Та затова съм много впечатлена :). Благодаря на теб и Генади за обратните ви връзки - щом темата ви е завладяла, значи ни е значима, пък и аз съм свършила добра работа (и самонаграждаването понякога работи ). С удоволствие ще се включа в последващо обсъждане. До скоро, поздрави от мен, ВВ

Бравос Рали! Много ми хареса. Стегнато и ясно. Накрая с отворен край. Темата така и си остана "неразчепкана" :) И аз днес цял ден мисля върху нея. Може следващия път да я продължим. Другото което ме вълнува: петте значими за човешката личност потребности споделени от Весела - храна, сетивност, сексуалност, утвърждаване и приобщаване. Имам чуството, че липсват още две :)
Според мен това са духовност и мисловност. Може да поспорим за това, нали ;) Поздрав на всички и лека спокойна вечер.

се възпитава и дисциплинира като всеки друг добър навик, защото човек трябва да се пребори с егоизма си и желанието да задържи всичко за себе си. Същото се отнася и до получаването - тогава отново се бори с егоизма, но от друг ъгъл - дали вземането ще го ангажира и задължи към даващия. Когато се усвоят и двете страни на процеса вземане - даване с правилното отношение в сърцето (любов/благодарност), потокът от обмен на всякакви блага (материални, душевни и духовни) може да служи за постигане на пълна удовлетвореност в общуването.

което ми прати Деляна от Америка по клубната поща. Тя ни го е превела специално за случая.

Хафиз
СЛЪНЦЕТО НИКОГА НЕ КАЗВА

Дори
след
толкова много време
слънцето никога не казва на земята,

“Дължиш
ми.”

Виж какво става
с любов такава –
тя цялото небе огрява.

освен за борбата с егоизма, в дискусията говорихме и за различните психологически типове характер /Весела е професионалист в тази област/ и тяхното отношение към даването и вземането.
Радостта от даването и от вземането се помрачава от множество личностни фактори.